Национални протести

Прочетете повече

Id Essent Cetero

Quodsi docendi sed id. Ea eam quod aliquam epicurei, qui tollit inimicus partiendo cu ei.

Nisl consul expetendis at duo, mea ea ceteros constituam.

Прочетете повече

Nostrud Cotidieque Et

Vel nobis libris nostrud an. Id prompta postulant periculis sit. Per ex veniam. Meis mutat vis te, usu ex dolor constituam omittantur quas.

Прочетете повече

Lorem ipsum dolor sit amet

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipisicing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua.

Делегираните бюджети – неизбежна форма на гниенето

 

Синдикат „Образование“ многократно с разочарование отбелязва, че в новия ЗПУО, за съжаление, не се предвиждат други възможности за обезпечаване на образователната система, освен чрез делегираните бюджети, което потвърждава за пореден път, че образованието не е приоритет, както лицемерно и гръмогласно се твърди. Законът позволява да продължат своето съществуване очевидните недостатъци на системата, свързани с неглижирането на възпитанието в ценности и социализацията на младото поколение, като го лишава от равен шанс за бъдеща реализация. В него ролята на родителите в образователния процес е подменена и изкривена от криворазбрана демократичност така, че, вместо партньори, ги превръща в основен враг на институцията.  Заложената безпринципна разлика в учителските и директорските заплати, без качествени правила за диференциация, се задълбочава с изпълнението на новия закон.

Безспорно, през времето от тяхното въвеждане до днес, делегираните бюджети доведоха до упадък на възпитанието и дисциплината в училище. Те отвориха вратите за брутална агресия, непозната в историята на българското образование – жестока агресия между самите деца и ученици, безпардонна агресия срещу учителите и от техните възпитаници, но и от огромния натиск на родители, вживяли се в ролята не на партньори и съмишленици, а на работодатели и всезнаещи господари.

Въвеждането на делегираните бюджети беше в отговор на най-голямата национална учителска стачка през 2007 година. Провокирано от българските синдикати,  Правителството на България и МОН приеха своята основна и удобна философия на бягство от финансова отговорност, като я стовариха и вмениха на училищния директор. Моделът на делегираните бюджети от 2008 година въведе безпринципната разлика между учителските и директорските заплати, за да разтовари градуса на гняв и недоволство в бранша от мизерното финансиране. Наложените безбройни вътрешно-училищни процедури направиха МФ и МОН „невинни“ и недосегаеми.

Не можем да не отчетем, че финансирането чрез делегираните бюджети има едно голямо предимство и позитив – отнема възможността за отклоняване на средства, предназначени за училищата, за други общински нужди. Чрез тях се гарантира и преходният остатък на българските училища, изключая детските градини. Последните и досега са заложници на добрата воля и доброжелателност на кметовете да им предоставят преходните остатъци. За съжаление, многобройните предложения и настоявания на Синдикат „Образование“ за въвеждане на делегирани бюджети в детските градини бяха надлежно игнорирани и оставени без последствие.

Позитивен е и резултатът от делегираните бюджети, защото, според тяхната философия, разходите стават ясни и прозрачни, а образователната система – най-отчетната сред всички публични и държавни системи. Само че това остана само добро намерение, защото не доведе до желаните резултати и по-ефективен контрол. МОН и неговите поделения, както и общините, много рядко се възползват от правото си да правят регулярни одити, въпреки многобройните нарушения в системата и настойчивите искания от страна на Синдикат „Образование“ за строг контрол. В резултат на финансовия автопилот се получиха редица аномалии. Необяснимо е защо разходите за квалификация на учителите е средно 90 лв. годишно , а за квалификация на директорите – средно 500 лв. Безнаказани и неглижирани са допуснатите, поради незаконосъобразни нарушения на директорите, разходи от делегираните бюджети на учебните институции за съдебни дела и адвокатски хонорари, които придобиха колосални размери.

Необяснимо и недопустимо синдикатите, като представители на работещите в системата педагогически специалисти, са вън от комисиите за иновативни училища, вън от комисията за контрол на обучителните организации, вън от атестационните комисии. Ние считаме, че тези „случайни“ пропуски на отговорните институции доведоха до това, че последните резултати от матурите, външните оценявания и PISA на учениците бележат печално негативни рекорди. Безпрецедентно разрасналият се проблем с лошото представяне на българската образователна система, естествено от МОН и властимащите се оправдава, видно от няколко последни наредби, с досадно вменяваната теза, че българският учител е длъжник на ученика, че той е виновен за боксуващи политики и псевдо реформа. Категорично и безапелационно заявяваме, че българският учител не носи вината за провалите на политиките, той по-скоро е истински герой и безсребърник, работещ в тежки условия, под прицела на повсеместни хули и порицания, стигащи до там даже да го изкарат луд, съгласно министър Москов в прословутата му Наредба №4.

Доказано във времето на прехода, всички управления на държавата демонстрират все по- голяма отдалеченост от управляваните. Вече не пропаст, океан от неразбиране дели едните от другите и тяхната визия за образованието. Удобно често оторизираните управленци ни цитират представителни извадка от „успешни практики“, за да оправдаят липсата на креативност и идеи, като недопустимо съзнателно пропускат недостатъците и видимия упадък на цялото и глобалното. Облечените във властта да определят визията на бъдещето проявяват слепота, взирайки се в отделни детайли, а не могат да очертаят и видят една цялостна картина. Направи ли си труда поне един отговорен за образованието фактор да погледне през очите  и на българския ученик. Какво искат децата, бъдещето на България? Дали  жадуват непременно всяко училище да стане автономно, дали знаят какво означава всяко училище да стане иновативно, какво представлява всеки учител да бъде новатор. Може би те искат просто всяко училище да им предлага и дава равен шанс за живота, да ги научи как да се реализират като успешни и удовлетворени хора. Едва ли като от всички страни ни заливат с филтрирана информация и ни представят двайсетина училища на бъдещето, които имат много добър делегиран бюджет, че това е решението на проблемите. Очевиден факт е, че огромна част от българските институции – училища  и детски градини, са далеч в миналото и поради липса на финансови средства. В 21 век да градиш перспектива за бъдещето, без да го обезпечиш финансово, е обречено по рождение на крах. Дори и да се приложи комунистическата дисциплина и тоталитарните наказания, които никой днес не може да приеме, възпитанието, дисциплината и доброто образование не могат да се постигнат без достатъчно отделени средства и специална грижа на държавата. Нека отново категорично, ясно и високо заявим, че нашето търпение се изчерпва, времето неумолимо тече и няма място за подценяване на проблемите. Иначе ще потвърдим казаното от големия демократ Радой Ралин, че търпението е незабележима форма на гниенето!

 

14.12.2016                                                  Юлиян Петров

гр. София                                              председател на СО „Подкрепа“

Категории: Новини

Програма за действия за равенство между половете за периода 2016 – 2019

 

 

Настоящата Програма за действия определя приоритетите на Европейската конфедерация на профсъюзите  по отношение равенството  между половете на европейско и национално ниво. Тя подобрява постиженията на предходната програма /за периода 2010–2015/ и е в съответствие с ангажиментите на Плана за действия на ЕКП, приет през месец юни т.г.

Програмата има за цел да насърчи и координира действията на членове на ЕКП „за постигане на равенство между жените и мъжете на пазара на труда и в обществото като цяло”.

В момента е изключително важно да подновим усилия си за постигане на равенство между половете. Икономическата криза подкопа постигнатия през последните 20-30 години напредък. В редица държави-членки мерките за строги икономии, често наложени без необходимите консултации със социалните партньори, не съдържаха оценка за въздействието им върху половете и това доведе до сериозен негативен ефект върху количеството и качеството на заетостта на жените.

Равенството между половете не беше във фокуса на политиките, провеждани от повечето държави-членки, в някои отношения дори и на европейско равнище. Това стана въпреки лобирането на профсъюзите и организациите на гражданското общество, както и въпреки приемането на няколко резолюции на Европейския парламент, които призоваваха за стабилна политика на ЕС по равнопоставеност между половете, през последните пет години не беше постигнат сериозен напредък.

Според проучване на Евробарометър, изготвено през 2015 г., почти всички европейци (94%) са съгласни, че равенството между жените и мъжете е основно право и по-голямата част от тях (76%) смятат, че то трябва да бъде приоритет за ЕС. Това, което трябва да бъде приоритет според гражданите на ЕС не намира отражение в действията на ЕС.

В действителност, сред несъответствията на равнище ЕС можем да споменем: оттеглянето на предложението за преразглеждане на Директивата за отпуска по майчинство; блокирането от Съвета (от 2013 г.) на предложената директива за подобряване на баланса между половете в управлението на дружества, регистрирани на фондовите борси; липсата на системен подход в процеса на икономическо управление и най-накрая – свеждането на стратегията за равнопоставеност между половете за периода 2016-2019 до работен документ на административните служби.

Заслужава да се отбележи неотдавнашната инициатива за справяне с „предизвикателствата пред работещите родители“, която е включена в работната програма 2016 на Комисията и бе последвана от първи кръг консултации със социалните партньори /през ноември 2015/. Въпреки че е твърде рано да се оцени въздействието на тази инициатива, която на този етап не предвижда законодателни и незаконодателни мерки, които ЕК да предприеме, за да се подобри баланса между професионалния и  живот, остава фактът, че това е единственият пример за действия на равнище ЕС в областта на равенството между половете, който е осъществен от 2010 г. насам.

Равенството между половете през 2016: предизвикателства и проблеми

Положението на жените и мъжете на пазара на труда продължава да бъде силно небалансирано. Жените продължават да са склонни да се концентрират в нископлатени сектори и професии и по този начин те получават ниско заплащане, защото тези сектори са подценени в обществото, въпреки че имат огромен принос към икономиката. Също така, жените са изправени пред сериозни пречки за достигане до най-добрите позиции в компаниите. Кризата задълбочи тази тенденция, вече документирана от статистиката.

На повърхността, разликата в заетостта, както и разликата в заплащането между мъжете и жените е намаляла, но всъщност нещата са по-сложни и ефектите са различни между мъжете и жените. Разликите в заплащането между половете се намалиха, но не защото жените подобриха положението си, а защото заплатите на мъжете бяха намалени. В същото време, все повече и повече семейства зависят от работата на жените – по-голямата част от майките  също изкарват прехраната си или частично участват в попълването на семейния бюджет. Ключови тенденции за равенство между половете в Европа са:

  • Коефициентът на заетост при жените е 64,5% през 2015 г. – доста под този на мъжете (75,6%), съществуват големи разлики между държавите-членки (между 46% и 78%), също така безработицата е малко по-висока при жените (9,7%), отколкото при мъжете (9,5%);
  • Жените работят на непълно работно време по-често от мъжете (над 70% от наетите на непълно работно време), като наблюдаваме увеличение при ниско платената заетост (продажби на дребно, почистване и обслужване). Делът на работа на непълно работно време сред жените и мъжете постоянно се  повишава и за двата пола след 2008 г.;
  • Жените също са повече от мъжете при временната заетост;
  • При наетите на пълно работно време заетостта на жените е 53,7% в сравнение с 71,9% за мъжете;
  • Отражението на грижите за отглеждане на деца върху участието на пазара на труда също е много по-различно при жените и мъжете – само 65,6% от жените с деца под 12 работят, за разлика от 90,3% от мъжете, като родителски отпуск се взима от бащи само в 2,7% от случаите;
  • Работещите мъже отделят 9 часа на седмица за семейни грижи, а жените – 26 часа;
  • На час на работа, жените все още са платени 17% по-ниско от мъжете. Разликата в заплащането между половете не е намалена за последните години; Повече от 70% от лицата с ниски доходи в Европа са жени и в повечето европейски страни-членки 17% от жените живеят в бедност /в сравнение с 15% от мъжете/;
  • По-възрастните жени са особено изложени на риск от лишения. Средната пенсия на жените е с 40% по-ниска от тази на мъжете;
  • Въпреки високите образователни постижения на жените (те съставляват близо 60% от завършилите университети в ЕС) позициите за вземане на решения на политическо и икономическо ниво се заемат предимно от мъже. Делът на жените в управителните съвети на големите публично търгувани дружества нараства от 11,9% през 2010 г. до 22,7% през 2015 г., но само 4% от главните изпълнителни директори са жени;
  • Жените продължават да бъдат задържани не само от стъклените тавани, които спират издигането им в работната йерархия, но също така и от стъклените стени, които отделят жените на конкретни работни места, като им затварят останалите. Жените са повече от мъжете в така наречените „5 Cs професии“: хранене, почистване, обществени услуги, чиновнически и инкасаторски дейности;
  • Жените изостават също и в заемането на позиции за взимане на решения в синдикалните организации: въпреки че има постоянно увеличение на работещи жени, които стават синдикални членове (близо 45% от членовете на ЕКП са жени), жените-лидери в синдикатите са 18% /съгласно извършеното от ЕКП наблюдение по повод 8-ми март;
  • Една жена от всеки пет в Европа е била подложена на домашно насилие и една от две съобщава за някаква форма на сексуален тормоз на работното място. В същото време кибер-насилието срещу жени се превръща в широко разпространено поведение.

Индексът за равенство между половете, разработен от Европейския институт за равенство между половете (EIGE) показва, че ЕС е извървял само половината път и че напредъкът на отделните държави-членки и по области (работа, пари, знания, време, енергия и здраве) е много неравномерен, като с това темпо ще са необходими 70 години преди да превърнем равенството между половете в реалност.

  • Жените не са хомогенна група и разнообразието в бита на жените и мъжете изисква конкретни мерки, за да се идентифицират и коригират съществуващите пречки за равенство между половете. Положението е особено трудно за жени, принадлежащи към конкретни уязвими групи: такива като млади жени, негърки или от етнически малцинства, жените имигранти и бежанци, инвалиди и възрастни. Някои от най-големите предизвикателства, пред които са изправени, включват следното:
  • Днешното младо поколение не е имунизирано срещу половите стереотипи и различия. Неравенствата между половете в образованието продължават: момчетата отпадат от училище по-често от момичетата и срещат повече трудности при четенето. Момичетата са по-склонни да получават висше образование, но остават по-слабо представени в сферите на науката, технологията, инженеринга, математиката и свързаните с тези знания кариери. Те обаче преобладават в области, които се характеризират с традиционните женски роли, като например професиите, свързани с полагане на грижи. Момичетата имат по-малки перспективи за заетост, отколкото момчетата. Процентът на тези, които „не се учат, не работят и не се преквалифицират“ (NEET) е постоянно висок при жените, още преди кризата. Делът на неактивните млади жени остава двойно по-голям, отколкото при младите мъже.
  • Жените-имигранти разполагат с по-малко възможности и ресурси, отколкото мъжете и са много по-изложени на риск от много, и то различни форми на дискриминация. И за двата пола имигранти рискът да бъдат безработни е два пъти по-голям, отколкото за лицата, родени в ЕС. Жените-имигранти са силно представени сред икономически неактивните лица и по този начин те представляват един недостатъчно използван източник на трудови умения. Жените търсещи убежище и бежанките са още по-уязвими и са изложени на риск от насилия, експлоатация и робство. Такива рискове се появиха през 2015 г., когато Европа бе изправена пред вълна от хора, търсещи убежище, включително много жени и деца. Около 33% от първите регистрирани през януари 2016 г. бежанци бяха жени. Условията в местата за прием на бежанците не отговарят на минималните стандарти за ограничаване на насилието, базирано на различията между половете.
  • Многобройни проучвания доказват, че жените с увреждания страдат двойно от дискриминационни прояви – основани както на техния пол, така и на тяхното увреждане. При тях се наблюдава също по-висок процент на безработица, по-вероятно е да изпаднат в бедност, съществува по-голям риск от социално изключване, и се сблъскват с големи трудности при навлизането си на пазара на труда, което пък прави по-трудно за тях да водят самостоятелен живот.
  • Възрастните жени (особено тези на възраст над 65 години) са традиционно изложени на най-голям риск от бедност и често получават пенсии малко над минималната издръжка. Разликата в заплащането между половете, което пряко засяга пенсионните права, или на факта, че жените понякога работят без възнаграждение и без социални осигуровки също ги поставя в много трудна ситуация. Бедността сред възрастните жени също произтича от семейните им задължения. Поколението жени над 50 години се описва като „поколение сандвич“ или като „работещи дъщери и работещи майки“, тъй като те често се грижат и за своите родители и за своите внуци и по този начин се сблъскват с по-големи пречки да намерят нова  или да останат на същата си работа.

EКП подновява ангажимента си към равенството между половете

На Конгреса в  Париж през 2015, всички организации-членки на ЕКП потвърдиха решимостта си да поставят равенството между половете сред основните си приоритети. Ролята на синдикатите в борбата с дискриминацията и с проявите на нерегламентирано поведение на жените и мъжете е от първостепенна важност и трябва да се основава на координирани действия, насочени  както към публичния и частния сектор, така и към всички форми на синдикално представителство (работнически съвети от ниво компания до европейско), както и на световно и политическо ниво, например осигуряване на съответствие с Конвенциите на МОТ, ООН.

Чрез настоящата Програма за действия ЕКП и нейните членове (национални конфедерации и европейски федерации) се ангажират с конкретни взаимносвързани области на действия:

  1. Прилагане на принципите за равенство между половете във всички политики и преодоляване на съществуващите пречки;
  2. Насърчаване на равнопоставеността в икономическата независимост на мъжете и жените и борба за премахване на разликата в заплащането и пенсиите;
  • Справяне с предизвикателствата при съвместяването на професионалния с личния живот;
  1. Преодоляване на неравнопоставеността в представителство на двата пола  в органите за взимане на решения, в синдикатите и във фирмите;
  2. Справяне със сексуалния тормоз и насилие на работното място.

 Приоритет 1: Прилагане на принципите за равенство между половете във всички политики и преодоляване на съществуващите пречки;

Цел: Равнопоставеността изисква както интегриране на характеристиките по пол в съдържанието на различните политики, така и разглеждане на въпроса за представителството на жените и мъжете в съответната политика. И двете измерения трябва да бъдат взимани под внимание във всички фази на процеса на взимане на решенията.

Практическото въвеждане на принципите за равенство между половете в синдикалните организации „продължава да бъде предизвикателство. ЕКП ще продължи да полага усилия, за да бъдат достигнати напълно целите, заложени в Хартата за равнопоставеността между половете, приета на Конгреса в Севиля.

В Хартата членовете на ЕКП се ангажират да интегрират това измерение във всички свои органи за взимане на решения, както и в комисиите и целевите групи. Извършва се оценка на представителство на Комитет на жените на ЕКП в различните форуми и преди междинната конференцията ще бъдат предприети адекватни препоръки.

Специално внимание ще бъде отделено на политическите области, такива като колективното договаряне, социалния диалог и процеса на икономическо управление.

Ключовите действия за постигане на тази цел, които трябва да бъдат предприети от ЕКП и от нейните членове са:

  • Да бъде организирано през 2017 г. обучение на Европейския Синдикален Институт,  посветено на равенството между половете;
  • Съществуващата координация в ЕКП по колективното договаряне да предвиди и включи мерки за приемане на специфични споразумения, насочени към насърчаване на равенството между половете;
  • Равнопоставеността между половете във всички нейни аспекти на национално и европейско ниво да бъдат интегрирани в дневния ред на синдикатите, и то на най-високо равнище /политически приоритети на ЕС, като например Европейското икономическо управление/ Европейския семестър, Стълба за социални права, Новия инвестиционен план, цифровизацията, миграцията и др./. Секретариата на ЕКП да извършва постоянен мониторинг и оценка на изпълнението, които да се обсъждат и  предприемат от Изпълнителния комитет;
  • Механизмите за насърчаване на равенството между половете, такива като статистики, ясно показващи процента на мъжете и жените в дадена област, изследвания и контролни листове трябва да продължат да бъдат изготвяни;
  • Ролята на жените и/или на комисиите за равенство между половете следва да бъде гарантирана във всички организации-членки на ЕКП. Когато липсват подходящи структури трябва да бъдат изградени, в съответствие с националните практики;
  • Всички действия по повод Международния ден на жената (8 март); Международния ден за премахване на насилието срещу жени (25 ноември) и други важни дати/събития да бъдат съгласувани с отдел комуникации на ЕКП и с организациите-членки на ЕКП на национално ниво;
  • Подкрепа за постигане на Целите на ООН за устойчиво развитие и по-конкретно на целта „постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“.

 Приоритет 2: Насърчаване на равнопоставеността в икономическата независимост на мъжете и жените и борба за премахване на разликата в заплащането и пенсиите;

 Цел: Необходимо е да подобри качеството на заетостта на жените. Синдикалните организации „трябва да се насочат към ограничаване на пряката и косвена дискриминация, която засяга най-вече работещите жени. В същото време равнището на заетост на жените трябва да се подобри с оглед постигане на целта на ЕС за 75% заетост на мъжете и жените до 2020. Това може да бъде постигнато само чрез интегриран подход, който да подобри заплащането и условията на труд на жените, включващ адекватни мерки за съвместяване на професионалния и личния живот (приоритет 3) и които да оказват влияние върху капацитета на жените да влизат, да останат и да напреднат в реализацията си на пазара на труда. Въпросите като разликата в пенсиите, както и разликата в доходите между мъжете и жените трябва да бъдат неразделна част от по-широката цел за насърчаване на еднаквата икономическа независимост на жените и мъжете.

Ключовите действия за постигане на тази цел, които трябва да бъдат предприети от ЕКП и от нейните членове са:

  • Настойчиво лобиране за преразглеждане на настоящата Директива 2006/54 / ЕО относно равното заплащане;
  • Изготвяне на оценка на изпълнението на препоръките на Съвета на ЕО за прозрачност при заплащането;
  • Продължаване работата по изпълнение на Резолюцията на ЕКП „Колективното договаряне – нашият мощен инструмент за намаляване на разлика в заплащането“, която предвижда използване на синдикален натиск при колективното договаряне, за да се намалят различията в заплащането между мъжете и жените;
  • Разпространяване на Проучването на Насърчаване на ЕКП/EСИ на причините за разликата в пенсиите на двата пола и разясняване на политическо равнище на въздействието на тази разлика и на мерки, с които тя да бъде преодоляна;
  • Активно участие в Европейския ден за равно заплащане;
  • Подаване на европейски проект за събиране на добри практики за преодоляване на хоризонтална професионална сегрегация;
  • Интегриране на равенството между половете в бъдещата позиция на ЕКП относно минималния доход;
  • Оказване на влияние за включване на разликата в заплащането на мъжете и жените в политическите приоритети в националните програми за реформи и в рамките на Европейския семестър на равнище ЕС.

 Приоритет 3: Справяне с предизвикателствата при съвместяването на професионалния с личния живот;

Цел: най-общо казано, съчетаването на професионалните, семейните и личните задължения е едно от основните предизвикателства пред работещите. Комбинация от мерки, които да съчетават работното време, предоставянето на качествени обществени грижи за деца и възрастни с една съгласувана система от договорености за отпуските по начин, който да подкрепя както жените, така и мъжете в професионалния и личния им живот, е изключително необходима в редица страни-членки и професионални сектори. EКП допълнително ще засили дейността си в тази област, за да помогне за подобряване на сегашната ситуация и с оглед на ангажимента, поет от Европейската комисия да бъдат приети адекватни минимални стандарти на ниво ЕС.

Ключовите действия за постигане на тази цел, които трябва да бъдат предприети от ЕКП и от нейните членове са:

  • Активно участие в консултациите със социалните партньори относно новата инициатива на ЕС за преодоляване на предизвикателствата, пред които са изправени работещите родители при съвместяването на професионалния с личния живот;
  • Лобиране за подобряване на законодателната рамка на европейско и национално ниво в областта на отпуска по семейни причини и работното време;
  • Насърчава обмена на добри практики между членовете си;
  • Поддържа приемането на политически приоритети за съвместяване на професионалния и личния живот в националните програми за реформи и в рамките на Европейския семестър на равнище ЕС и на национално равнище;
  • Лобира за инвестиции в детски заведения и социални грижи, за подобряване на условията на заплащане и заетост на работниците в секторите за социални услуги с цел по-добро качество на обществените услуги.

Приоритет 4: Преодоляване на неравнопоставеността в представителството на двата пола  в органите за вземане на решения, в синдикатите и във фирмите;

Цел: Необходими са по-нататъшни допълнителни мерки, за да се преодолее недостатъчното представяне на жените на ръководни позиции за вземане на решения в синдикатите. Увеличаването на броя на жените-синдикалисти ежегодно се доказва от изследването на ЕКП по повод 8-ми март (https://www.etuc.org/circulars/etuc-8th-march-survey2016-0), но този факт не се отразява в заемането на лидерските позиции. На баланса по пол и на вертикалната сегрегация към жените трябва да се обърне внимание не само в синдикатите, но и в рамките на предприятията.

Ключовите действия за постигане на тази цел, които трябва да бъдат предприети от ЕКП и от нейните членове са:

  • Изследването на ЕКП по повод 8-ми март ще продължи да бъде публикувано ежегодно, като неговите резултати ще бъдат разисквани с организациите-членки и с органите за вземане на решения. Когато е възможно Европейската конфедерация на профсъюзите ще организира проучвания за обмен на практики и ще представя резултатите на Изпълнителния комитет;
  • Продължи да лобира за приемане на предложението за директива относно участието на жени в управителните съвети на предприятията;
  • Оценка на действията в изпълнение на конгресната резолюция за подобряване на баланса между половете в ЕКП;
  • Изпълнение на адекватни мерки в подкрепа на жени, заемащи отговори позиции в синдикалните структури;
  • Изпълняване на програма за обучение бъдещи жени лидери;
  • Организирайте среща на високо ниво с най-добрите жени- синдикални лидери на междуотраслово и секторно ниво за споделяне на идеи и приоритети.

Приоритет 5: Справяне със сексуалния тормоз и насилие на работното място

Цел: Да се допринесе за премахване на насилието и тормоза на работното място, основани на полов признак чрез адекватни мерки и действия за защита на пострадалите (най-често жени). Да продължим да подчертаваме съществуващата връзка между домашното насилие и защитата на работното място.

Ключовите действия за постигане на тази цел, които трябва да бъдат предприети от ЕКП и от нейните членове са:

  • Успешно завършване на проекта на ЕКП „Сигурност у дома, сигурност на работа“ и приемане на политическа резолюция;
  • Продължи да лобира за законодателна рамка на европейско равнище, основана на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие;
  • Продължи да подкрепя прилагането на споразумението между европейските социални партньори относно борбата срещу тормоза и насилието на работното място в координация с членовете на Комитета за социален диалог;
  • Призовава за приемане на Конвенция на МОТ за насилието, основано на полов признак;
  • Насърчава добрите практики, прилагани от организациите-членки на национално и секторно ниво.

Изпълнение, отчитане и оценка на Програмата за действия

За успешното постигане на целите, идентифицирани в програмата за действия по равнопоставеността между половете, организациите-членки на ЕКП трябва да поемат ангажимент да насърчат чувството на принадлежност, споделената отговорност и действията на всички нива.

Като първа стъпка, организациите трябва да дадат достатъчна видимост за тази програма за действия. Затова се препоръчва, да бъде изготвен превод на програмата за действия и да се изпрати копие от превода на ЕКП за постигане на видимост на равнище ЕС.

Секретариатът на ЕКП ще отговаря за някои специфични ключови дейности за постигане на целите на програмата за действия и ще търси финансиране от ЕС, ако е необходимо.

ЕКП и нейните организации-членки ще мобилизират необходимите ресурси за изпълнение на ключовите дейности от Програмата за действия за равенство между половете.

Категории: Новини

Декларация до Бойко Борисов

Декларация до Бойко Борисов, Владислав Горанов и Ивайло Московски

Като официални представители на синдикалните организации на СТСБ в Република България и ФТР към КТ „Подкрепа“ Ви призоваваме

в качеството ви на наши министри, отговорни за състоянието на държавата, в частност на Летище София, да преразгледате анализите, довели до решението за отдаването му на концесия. По наши разчети финансовите резултати на Летище София за 2015 г. значително превишават официално обявените прогнозни резултати от приходите по време на концесия. По изнесените данни в концесионните документи очакваният общ приход за 35 години за Летище София е 2 675 876 хил. лв., което не съответства на 5 405 155 хил. лв., които биха се получили при сегашните финансови резултати за 35 години без концесия. Коментарите за разликата от 2 700 000 хил. лв. ги оставяме на вас. При заложени инвестиции в размер не по-малко на 306 545 000 лв. за срока на концесията за развитие и реконструкция на Летище София, най-отговорно Ви заявяваме, че при сегашните финансови показатели държавното предприятие ще вложи не по-малко от 420 000 000 лв. Вноските в НОИ и НАП за периода на концесията възлизат на над 590 000 000 лв. Да не говорим за чистата печалба, която ще излезе на 1 365 хил. лв. Всички тези показатели са на база 2015 г. без никакъв растеж. Ние смятаме, че е налице корупционна схема за източване на средства от държавното предприятие Летище София.

Уважаеми господа,

считаме, че стратегическо предприятие, каквото е Летище София, е недопустимо да отиде в чужди ръце. Досегашният опит с отдаване на концесия на държавни и общински предприятия е показал, че държавата губи стотици милиони лева, да не говорим какво губят обикновените хора.

Не е тайна и какво се случва с отдадените на концесии летища в съседни държави. Оказват се непълно несполучливи. Заявяваме ви, че с всички сили и законови средства ще защитим правото на труд и достойнството на работниците и служителите на Летище София. Ако не вземете отношение по нашето заявление, ще бъдем принудени да предприемем решителни мерки: протести, блокиране на достъпа до Летище София, както и евентуално спиране работата на предприятието.

Призоваваме ви, в името на обществения интерес и предотвратяване на загуби за държавата, незабавно да прекратите цялата процедура по отдаване на Летище София на концесия.

Председател на СС на ФТР „Подкрепа“ – Тодор Митов

Председател на СО на СТСБ – Ростислав Бъчваров

Категории: Новини

Участие на президента на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов

Димитър Манолов в “Челюсти” по Нова телевизия /05 февруари 2016 г./ Участие на президента на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов в “Челюсти” по Нова телевизия /13 юли 2016 г./

„Аз съм един от създателите на този три-стълбов модел, но той трябва да работи правилно. Той трябва да работи честно. Заради това тази 5-процентова входна такса трябва да се махне, защото хората не получават нищо срещу нея“, коментира президентът на Конфедерацията Димитър Манолов.

„В цялата ситуация има една поредица от уловки, които не са в интерес на осигурените лица“, допълни още той.

 

Категории: Новини

ТПТИ – потенциални ефекти върху България

Изследване на г-жа Ваня Григорова

Икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“

 

По време на двудневна международна конференция на тема „Социален диалог за икономическо развитие, достойно заплащане и устойчива заетост“, провеждаща се на 3-ти и 4-ти юни в централата на КТ „Подкрепа“, Ваня Григорова, икономически съветник на президента на Конфедерацията, изнесе презентация на тема „ТПТИ – потенциални ефекти върху България“.

Целия документ от събитието може да откриете ТУК

Категории: Новини

26 Години КТ „ПОДКРЕПА“

На тази дата,преди 26 години се учреди първата регионална организация на КТ „Подкрепа“,тук, в Пловдив-най-красивия град в България.Честит празник на членовете на СРС „Подкрепа“ Пловдив! Честит празник на всички,които с упоритост и работа изградиха институцията „Подкрепа“ и я превърнаха в място,от което се вършат добри неща!

Категории: Новини

ПРОТЕСТ

Ние, работещите в Регионална Народна библиотека „Иван  Вазов“ – Пловдив протестираме срещу размера на средствата заложени в държавния бюджет за култура на 2016 г.  Тези средства от години не отговарят на нуждите ни . Това доведе до обезличаване на културните институции и предизвика липса на уважение и респект към труда на упражняващите в тази сфера.

Днес 24.11.2015г. /вторник/, от 12.00 ч. пред входа на РНБ „Иван Вазов“ предприемаме протестни действия, с които искаме да насочим вниманието на цялата общественост към нашите проблеми.

НАСТОЯВАМЕ:

  1. РНБ „Иван Вазов“ да се финансира  според новоприетият стандарт за библиотечно  информационното обслужване, който е неделима част от Закона за обществените библиотеки
  2. Община Пловдив задължително да дофинансира Библиотеката за основната й дейност с не по-малко от 20% от бюджета.
  3. Стартовата заплата на специалистите с висше образование да бъде не помалка от 600 лева.
  4. Нарастването на минималната работна заплата да бъде обвързано с нарастването на основната заплата на работещите в РНБ „Иван Вазов”.

Ако сте съпричастни към нашите искания, моля подкрепете ни с подпис!

Синдикалните организации на

КНСБ и КТ „Подкрепа” в РНБ „Иван Вазов”,

подкрепени от присъединилите се към КТД колеги

Категории: Новини

Пресконференция

На 3ти ноември 2015г. /вторник/ в централата на КТ „ПОДКРЕПА“ ще се проведе пресконференция на тема какво скри правителството от НСТС и очасваните от това бурни последствия=

Категории: Новини

Промени при пенсиониране на учители

Няма коментари

Промени при пенсиониране на учители в сила от п01.01.2016 год. Дв.брой 61/11.08.2015год промяна в Кодекса за социално подпомагане  /КСО/ За УПФ

1/ Учителския пенсионен фонд става безсрочен , тоест отпадна условието че неговото действие e до края на 2020 год.

2/ Поради промяна на статута на фонда, текстовете които го регламентират са извадени от прех. и заключителни разпоредби на КСО /досегашен параграф 5 от ПРЗ/ и са изнесени в основния основния текст на кодекса чл.3 ал.6 според която учителите се осигуряват  за старост и в Учителският пенсионен фонд, чл.4 ал 7 с което се определя вноската за УПФ -4.3% изцяло за сметка на работодателя, чл.20а регламентиращ самото съществуване на УПФ и чл.69в,в който са изведени условията за ползването му.

3/ Промяна има в ал.1 на чл.69в /спрямо ал1 на параграф 5/ определяща придобиването на право на ползване на УПФ. Съобразено с приетото постепенно нарастване на пенсионната възраст отпадна въведеното от 01.01.2014год. условие учителите да придобиват право на ранна пенсия три години по-рано от възрастта им по чл.68ал.1. За напред това право ще се придобива, като от 01.01.2016год. възрастта за жените става 57години и десет месеца, за мъжете 60години и десет месеца, а от 31.12.2016год. както следва:

  • До 31.1229год. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година а от 01.01.2030год.- с по 3 месеца за всака календарна година до достигане на 62 годишна възраст.
  • До 31.12.2017год. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 01.01.2018год. с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62год. Възраст.

Съществено е да се знае че не се увеличава изискуемият учителски стаж,- той се запазва постоянен – 25год.и 8 месеца за жените и 30год. И 8 месеца за мъжете.

4/ Важно е да се знае, че придобивките които осигурява УПФ са запазени в досегашния си вид .

Категории: Новини

Коментар на ЕКП по повод речта на председателя на ЕК

Първата реч на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за състоянието на Европейския съюз бе коментирана днес от генералния секретар на ЕКП Бернадет Сегол, която заяви:
„Председателят Юнкер изрази ясно своето становище за начина, по който Европа трябва да реагира на бежанската криза. Неговата лидерска позиция и предложенията, които той направи са много добри, въпреки че остава да бъдат изяснени още много допълнителни детайли. Важното сега е, че страните-членки действат заедно, решително и със състрадание.“
„Необходимо е да подчертаем, че в речта си той не говори за предизвикателството как ще бъдат интегрирани бежанците. За да има работа, трябва да има повече инвестиции в работни места и в услуги – за всички граждани, не само на бежанците. Синдикатите имат основна роля, за да гарантират, че бежанците няма да бъдат експлоатирани, както и че всички работещи ще бъдат еднакво третирани. “
„Предложеният „нов стълб социални права“ е много добра идея, но зависи какво съдържание е вложено в нея. Ние със сигурност изказваме готовност да обсъдим задълбочено това предложение.“
„Президентът Юнкер подчерта също, че свободното движение на работници трябва да означава едно и също заплащане за една и съща работа на едно и също място. Но той не обясни как това на практика ще бъде реализирано. Той трябва да има предвид еднакви условия на труд – а това не са само заплатите“.

Категории: Новини